вчера ходих в училището на Цвети, така де моето старо училище… Говорих с директорката, с някои учители. Много се зарадваха на идеята ми за театъра… Ходих и по класовете и там срещнах най-големия ми ужас – деца на по 12/13 години, на които разказвах колко интересна пиеса искам да им покажа, а те ме гледаха с едни огромни очи все едно си мислят – “Тая пък с какво ни занимава?!?!”. Ако не бях с директорката, сигурно дори нямаше да ми обърнат внимание… каква младеж, какво чудо! надеждата ми е в понеделник, когато ще ми кажат колко от тях искат да дойдат на театър! Пожелайте ми успех!







