И тази нощ пак съм сама…
пак само мракът на нощта ми прави компания…
пак единствено мислите за някога, някъде ме карат да не страдам…
но и тези мисли ще спрат…
и тогава отново ще съм сама, сама във нощта..
Не ме е страх от тъмнината,
не ме е страх дори от самотата…
страх ме е от неизречените думи,
от неосъществените желания…
защото сега те ме карат да страдам
и те носят послание че някога, някъде мечтите може и да не се сбъднат…
И пак ми остана само нощта,
безкрайна, тъмна, студена…
И пак потънала в мисли,
ще изчакам утрото с нов поглед към света,
но тъжна за изминалата самотна нощ…
E anche questa notte sono sola…
Solo il buio della notte mi sta facendo compagnia…
Solo i pensieri di qualche volta, da qualche parte mi fanno sentire bene e non soffrire…
Però anche questi pensieri spariranno…
E allora rimarrò di nuovo sola, sola nella notte…
Non ho paura del buio,
Non ho paura neanche dalla solitudine…
Ho paura delle parole mai dette,
E dai desideri mai espressi …
Perché loro mi fanno soffrire
E portano il messaggio che qualche volta, da qualche parte i sogni possono non avverarsi…
E di nuovo mi rimane solo la notte,
Immensa, buia, fredda…
E di nuovo affondata nei pensieri,
Aspetterò l’alba con una nuova prospettiva sul mondo,
ma triste per la notte passata in solitudine…
