Моята 2017-та година 

2017-та година не беше толкова лоша в крайна сметка. Дори бих казала, че беше доста разнообразна. Имаше много работа, много пътешествия, много приятни емоции и много мъка по една забранена пица.

Годината започна с ранна смяна на работа и понеже имахме кола, а всичко е затворено на 1ви януари, отидохме на Камбаните в Младост. Щастието е в малките неща, пък били те и разходка в снега. Бях на рожден ден с приятели, където се забавлявах все едно сме още на 20. И ни снимаха за репортаж, който беше  излъчен през март. Появиха се и снимки с Дядо Коледа в офиса, които определено зарадваха Снежанките.

През февруари имахме годишнина и бяхме на концерт на живо на Jeremy? в Sofia Live club. След това бяхме в Италия отново и видях морето, което отново не беше тъжно. Ходихме и в Месина, където срещнахме един доста необикновен готвач, на когото предложихме да направи миш-маш. С приятели оцелихме най-дъждовният и студен ден, за да посетим Stilo и нейната Cattolica. Това не ни попречи да се поснимаме и да хапнем нещо уникално в една кръчма.

През март беше традиционният Час на Земята в градинката на Народния театър. И понеже решаваме в последният момент, винаги оцелваме най-доброто. Игра с огньове, жонгьори и много музика. Получих и първите пролетни цветя от мама. Цялата къща миришеше на зюмбюли и лалета. Освободих и първата си пратка от митницата, въпреки желанието на служителките да не ми помогнат.

През април ходихме на кино, за да се насладим на Красавицата и звяра по женски. Романтичен е този филм и трудно не се разплакваш. Бях на farewall парти, на което само помирисах коктейлите с Блъди мери. Боядисвахме 7 яйца, 4/5 не счупени при варенето. После и яйцата при мама, както повелява традицията. И този месец имаше ваканция, навъртяхме 800 км за 5 дни в Северозападна България – Искърско делифиле, връх Околчица, Враца, пещерата Леденика, Белоградчик, пещерата Магурата (2 часа сами в цялата пещера), Видин, Козлодуй и кораба Радецки, Плевен. А на 26ти пяхме с Яни и Мони с най-рок дамата в Италия – Gianna Nanini.

През май се появиха първите рози от градината на мама, все пак е месеца на Розите. С Ели бяхме на Пролетения панаир на книгата, а аз си тръгнах от там с една книга и едно коте. И тъй като розите са цветята на Карлово бяхме и там и на Фестивала на розата. Въпреки дъжда, успяхме да видим почти цялата програма на фестивала и да хапнем вкусно и много на различни места. Видяхме музея в Карлово, водопада, Старосел и Хисаря и накрая Боримечката.

През юни имаше Прайд в центъра и много красиви залези от офиса.

Започна юли и ние тръгнахме към Созопол, но закъсахме с колата преди Чирпан след няколко часа стоене на слънце успяхме да стигнем до Стара Загора, а от там до Бургас. И бяхме на море отново, но на Черно море. Времето не беше най-хубавото и дори малко наводнени улици и къщи, но нали все пак бяхме на море. Бяхме и в Чирпан и видяхме родната къща на Яворов. И дълго се прибирахме след това до София, защото колата за малко не ни остави пак на пътя. Пак отидохме на юг и дори да беше топло, бях всеки ден на плажа и прекарах рождения ми ден в Tropea и в гурме ресторант в Pellaro. Имаше и поводни снимки с новият фотоапарат.

През Август пак бяхме на работа, но това не попречи да направя парти за рожден ден, където всички хапнаха вкусотийки и торта. И понеже морето не е чак толкова далече, бяхме пак в Созопол.

Едно кръщене в началото на септември и една изненада за рожден ден и един рожден ден на върха на София. Имаше Алея на книгата, където Мария Донева ме разпозна. И понеже 4 почивни дни трябва да се използват по-най добрият начин отидохме на юг, но не в Гърция. За тези дни бяхме в Рилския манастир, Сандански, Мелник, Ковачевица и Лещен.

На път за друг рожден ден, на 2ри октомври видях Jeremy? на площада и чухме някои техни песни unplugged тъй като генераторите не издържаха и ги оставиха без ток. И понеже отпуската трябва да се ползва отидох до северна Италия, за да се видя с моите приятелки. Видях планини, малко сладко бебе, взех си дипломата, Давид на Микеланджело беше пред мен и му се наслаждавах.

През ноември бях отново на Excellent awards и въпреки, че не спечелих се забавлявах много. В една последна неделя преди времето да се е равалило, бяхме и в Пловдив, така на разходка. И успяхме да вкусим ново вино, да видим Етнографския музей, да напнем в Паважа и да пием турски чай. И накрая да се приберем с влака.

През декември беше Коледения панаир на книгата, където напазарувах като в супермаркет. Имаше и Коледно парти с Уикеда, където пях с цяло гърло. Jeremy? пак пяха в Терминал 1 и този път бяхме там да ги чуем. Наредих пъзел с картина, която страшно много харесвам. Накрая празници, храна, работа и нова година на площада.

Advertisements

Красотата в малките неща

Живота е хубав… 

Когато любимия ми човек заспи в прегръдките ми успокоен от ритъма на сърцето ми. 

Когато сутрин му кажа Здравей, а той ми овърне, че не стига само Здравей, а трябва и Добро утро, за да може да се усмихна и да направя деня му прекрасен. 

Когато е станал преди мен и е приготвил закуската, защото най-после имаме свободна сутрин и двамата. 

Когато мие чиниите, докато готвя и почиства след вечеря, защото задълженията трябва да се разделят. 

Когато ме превърне и танцува с мен в средата на хола на песен от филм. 

Когато разглеждаме заедно каталог на супермаркет и ми каже, че иска да ми сготви. 

Когато ми каже, че ме обича… 

За приятелското рамо

Днес бях на парти за рожден ден на приятел. Приятел, с когото се познаваме от деца. 

Докато другите му приятели ни разпитваха от кога и от къде св познаваме, той ни разказа случка, която се е отбелязала в съзнанието му като най-показателната за нашето приятелство. 

Преди доста години, може би повече от 15 е имало купон у дома. Той дошъл, заедно с брат си, но бил в отвратителен период от живота си, когато се чувствал адски сам и излишен. Тогава аз съм му казала, че каквото и да има от моя страна винаги ще има едно приятелско рамо за подкрепа. 

Не помня тази случка, но осъзнавам, че и в момента това увещание е валидно и бих сторила всичко възможно за една шепа хора. Просто, защото е важно да знаят, че имат някого на когото да разчитат. 

Същият приятел ми каза, че съм изглеждала много добре. Каза ми го в момент, когато аз не съм в най-добрата си форма. Но казвайки ми го осъзнах, че аз всъщност съм щастлива. Имам прекрасен човек до себе си, пътувам, смея се, наслаждавам сена живота. Празнувах Коледа с истинска елха, разхиждах се в снега в 2 през нощта, събуждам се с усмивка. 

Важното е да имаш приятели, които да ти кажат точно това, от което имаш нужда, за да видиш отново хубавата страна на живота. Нали? 

Le vacanze calabresi (8)

16.11.2016

Каквото и да кажем за Рим ще е малко. Огромен и вековен град, пълен с живот, дори и в студената ноемврийска вечер. Заслужава си всичко в този град: храната, гледките, спомените. Не е моя любим италиански град, но все пак ми донесе усмивки след цял ден пътуване с влак.

65-dsc_0414

Площад Свети Петър

68-dsc_0435

Castel Sant’Angelo и голямата луна

75-dsc_0479

Fontana di Trevi и монетите, които хвърлихме, за да се върнем

И ако искате съвет къде да хапнете истински римска храна, отидете в Ristorante Ai balestratrari in Prati. Поръчайте си паста Caccio e pepe и Scamorza alla griglia. Няма да съжалявате!

Le vacanze calabresi (7)

15.11.2016

За първи път видях Шила (Scilla) в нощта на рождения ми ден, когато Санто реши да ме изненада и тръгнахме в нощта с колата и се оказахме на това приказно място. Твърдят, че това е едно от най-красивите средновековни градчета в Италия и не лъжат.

50-dsc_0338

Градче с уникален плаж скрит между два хълма на единия от който е разположен замъка на Шила. Някога проливът е бил наричан Проливът при Шила, тъй като континента и островът са доста близки.

59-dsc_0377

Малки и еднопосочни улички, аромат на морска храна и паста.

46-dsc_0308

Малкият град е кръстен на древногръцкото чудовище Сцила – Сцила в древногръцката митология е морско чудовище, намиращо се на една от скалите в устието на Сицилийския пролив и поглъщащо дори цели кораби, минаващи оттам. На другата страна на пролива живеело другото чудовище Харибда. Помежду им успели да преминат само аргонавтите с помощта на Тетида и нереидите, и Одисей. С тези две морски чудовища е свързан и идиоматичният израз „Между Сцила и Харибда“, чието съответствие на български е „Между чука и наковалнята“. (Източник: Уикипедия)

60-dsc_0380

62-dsc_0388

Замъкът на Руфо от Шила (Castello Ruffo di Scilla)

58-dsc_0375