пътуването (част 5) – Liege

Liege – впечатления от другия край на Белгия

Liege е едно китно градче, което се намира в източна Белгия. Нямах представа къде отивам, защото Георги ме изненада, като ми каза в последния момент името на мястото, където отиваме и така нямах възможност да проверя в Интернет снимки от там…

Тъй като сме млади и зелени, се възползвахме от една промоция на Белгийските железници – билет за 10 пътувания за 50€, които може да се ползва и от двама човека. Така пътуванията ни излязоха по 10€ всяко, а аз самата имах възможност да отида до Antwerpen и да се върна пак с този билет.

На билета трябваше да запишем само началната и крайната дестинация, така че в момента, в който се оказа че ще трябва да сменим влак в Namur, решихме че няма да седим 30 минути на гарата, а ще се разходим малко… По това което бяхме видели предишния ден в Интернет, в Namur главната забележителност е един замък, който е в скалата, само че от гарата до замъка само в едната посока са 3 километра, така че нямаше начин да отидем, да видим и да се върнем за влака… в последствие установихме, че не би било проблем да слезем и разгледаме, защото кондукторите, които проверяват билета, не слагат час… но както и да е…

Все пак успяхме да разгледаме поне малко Namur и да установим, че Белгия е изключително странна страна по отношение на събирането на боклука и на моменти това е предпоставка за една доста неприятно ухание по улиците…  и това не прецедент само за столицата. Но за това в един друг пост.

Впечатленията ми от Namur са добри, въпреки че, видяхме доста малко от този град, който всъщност се оказа, че не е чак толкова малък. Според Уикипедия населението му е около 107 000 и освен това е замъка/цитаделата е една от най-големите в Европа и е обявена за Най-голямото богатство на областта Валония .

Снимките са правени в района на гарата, но въпреки това се надявам да се харесат и да накарат някого да отиде там…

След като се качихме на влака, се наслаждавахме на готината гледка на полетата, кравите и фабриките отвън. А и на странните имена, с които белгийците са кръстили селата си. Казвам това, защото по пътя минахме покрай едно много интересно село, или по-скоро името му беше интересно. Оставям на вас коментарите! 🙂

Както винаги отидохме на място, където дори не знаем какво трябва да се види и кой са най-важните му забележителности, а единственото ни спасение са туристическите центрове… и добре, че в Белгия те работят и в неделя, та можахме да се вземем карта, гид и картички. Ако на картата бяха отбелязали най-важните неща, които трябва да се видят, сигурно нямаше да се озовем оттатък реката и да ходим по стъпките на Georges Simenon, но затова по-късно. Да се върнем на картата. Тя беше доста подробна, и едва ли не всички неща бяха обозначени като интересни… затова тръгнахме общо взето следвайки нашата логика… тук е гарата, а на там е центъра…

Liege е стар град с около 190 000 жители, най-големият френско говорещ град в Белгия, важен център за изкуство и култура и епископия, с множество музеи, основен университет. Тук са родени много популярни личности, като Карл Велики, писателя Georges Simenon и композиторите André-Modeste Grétry и César Franck, и братята Дарден, носители на „Златна палма“ на фестивала в Кан с филма Розета (1999 г.).

Раждането на Liege изглежда е 705 с.Хр., когато е построен параклис в чест на епископ Lambert (по-късно Saint-Lambert). Още през IX век, това, което е малко село, става седалище на епископа на княжеството и остава независим в продължение на осем века, през които възниква един голям икономически и културен цъфтеж. Гилдията на занаятчиите и търговците често се сблъскват, дори се стига до кръвопролития, със силата на епископа, но това не пречи на града, да расте и да се превърне в Арт център известен в цяла Европа. Ответна реакция на Френската революция през 1789 година е избухването на така наречената революция в Liege, когато епископът бива изгонен и духовенство и аристокрацията са принудени да се откажат от някои от техните привилегии. Liege е бил част от Франция и след това, след поражението на Наполеон през 1815 г., от Холандия (Нидерландия), и накрая с разделянето на последната става част от новото Кралство Белгия. Градът бързо се превръща в един от най-големите индустриални центрове на страната.

Центъра не беше толкова далеч, колкото изглеждаше… дори май вече бяхме в него… затова и една от забележителностите на Liege се оказа точно пред нас.

Palais des Princes-Évêques de Liège – Някога това е било двореца на княза епископ, а сега тук се помещават административните служби и съдилища. Сградата е построена от епископ Notger в края на Х век и след това е разширена през XII и VII, а сегашната фасада получава през 1737. Това е центъра на политическата власт в града в продължение на няколко века.  За съжаление най-красивата част е в двора, където се помещават много късно готически и ренесансови елементи, но той не е достъпен за туристи.

Точно пред този тъй наречен дворец се намира Археологическия музей, който всъщност се помещава в подземията на една от катедралите на Liege. Общо взето тез белгийци са си направили платен техния подлез на президентството. Катедралата е била разрушена по време на революцията в Liege. Метални колове обозначават стените на катедралата. На този площад през зимата се провеждат коледните базари.

Place Du Marché е друга от ключовите точки на града. Заобиколен от красиви сгради от VII и VIII век се намирам Perron, един монументален фонтан, увенчан с колона подпирана от четири лъва, като символ на свободата на града. До него се намира и сградата на кметството Hotel de Ville, построена през 1714 г.

Следвайки малките улички пълни с народ и гледайки непрекъснато наоколо, заради къщите с необичайна архитектура, се озовахме на малко площадче с необичаен фонтан. Чак няколко часа след като се снимах до него разбрах, че фонтана е дори споменат в гида.

Един от символите на Liege са така наречените Montagne de Bueren с внушителната бройка от 374 стъпала. Тези стълби са построени през 1881г., за да се позволи на войниците от гарнизона бързо да стигнат до центъра на града. Ние уцелихме и нещо много красиво по тези стълби. По проект на месна организация за промоциране на БИО храни и земеделие, стълбите бяха покрити със саксии с цветя, които представляваха цветя и техните листа. Гледката отдолу нагоре беше страхотна. Струваше си и тази горе, но за нея след малко.

Ние пък като по-хитри решихме тези стълби само да ги слизаме, но не и да ги качваме и затова хванахме една малка пътечка, с пак толкова стъпала, отстрани. Проблемът беше, че заради една затворена врата се оказахме в двора на един много мил господин, който за съжаление, говореше само френски. За да не се връщаме, той ни преведе буквално през стаите на къщата си и ни изпрати до външната врата, която гледаше към големите стълби. Без да искаме се оказахме по средата на стълбите. Ето няколко снимки от алтернативния маршрут.

На върха на тези 374 стъпала се намира цитаделата, където има издигнат и паметник (но не си спомням точно на какво). Гледката е страхотна, вижда се реката, църквите, хълмовете наоколо…

Слизайки долу, влязохме в стария квартал, където някога са живели благородниците.

Разходката продължи покрай Saint Barthélémy…

Най-случайно се оказа, че всяка неделя покрай реката се организира пазар на открито, където, повярвайте ми, продават всичко, което се сетите – храна, дрехи, аксесоари за дома, т.н… всичко и дори повече. Ние като големи късметлии хванахме пазара точно преди да си тръгнат всичко, но все пак успяхме да усетим аромата на местната култура и кухня… Точно преди да пресечем реката и да се насочим към един друг важен квартал за Liege, видях тази сграда… точно пред нея имаше дупка с изкоп за ремонтни работи… Някой има ли идея какво е?

Оказа се, че жителите на Liege си имат една известна личност и много си я тачат, става въпрос за Georges Simenon,  писател роден в Liege и пишещ на френски, автор главно на криминални романи. Следвайки описаната разходка в гида, който взехме, се оказа че минаваме почти през всички места важни за този писател: къщата му, църквата където е кръстен, двор на приятел, с кого са си играли като деца, паметника му, площад с негово стихотворение, улица носеща неговото име…. Освен това видяхме и други интересни места като:

Place Saint-Barbe: le Balloir

Hôpital de Bavière

Les fondements du voyage интересното на този площад е, че около този окован за земята камък, има каменни плочи, които служат за пейки и текста написан върху тях е част от поезия на Georges Simenon.

И тук не липсваха малките красиви улички, заобиколени с интересни къщи.

Виждате ли котето? 🙂

Явно три часа обикаляне не ни стигнаха, защото решихме да се разходим и до катедралата, уж била по пътя за гарата… е, не беше баш така, ама както и да е!

Готиното е, че веднага щом пресякохме реката, попаднахме на едно много готина църква, която обаче не е спомената никъде. Изкефи ме, защото много прилича на стила на Прага. Точно срещу нея се намират старите пощи.  Минавайки оттук оттам стигнахме до катедралата Cathedrale Saint-Paul et Tresor. Интересно е, че църквата има 49 камбани и всяка една от тях е поверена на определен човек. В църквата имаше голяма колекция от картини на религиозна тема и вместо да има усещане за църква, вътре приличаше на музей.

И като за финал… още малко интересни и забавни снимки от този град!

Ако и вие ще ходите там, кажете да ви пратя карта! 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.