Този пост има две цели…
1. Blog Action Day 2010 и това колко е важно да се обърне внимание по всякакъв начин на едно от благата на света! За повече подробности какво е Blog Action Day 2010 и мнения по темата тук и тук.
2. Моята екологична насоченост. Преди няколко години в университета имахме курсова работа по „Организация на територията и устойчиво развитие“ (дано не се загубя в превода). Моята беше за една от големите екологични катастрофи на века, а именно Езерото Арал.
Навярно, няма да е много интересна историята на това забутано езеро, което по-скоро е трябвало да бъде море, тъй като е солено, но понеже темата на Blog Action Day 2010 е водата мисля, че трябва да споделя информацията, която намерих тогава… освен това е и добър повод да сложа няколко готини снимки на водата… във всичките й форми! 🙂
Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. Било е едно голямо безотточно езеро, намиращо се в Централна Азия. Но разположението му му донесло лош късмет. Намирайки се между Казахстан на север и Каракалпакстан, автономен район в Узбекистан, на юг се оказва точно в средата на плановата икономика на Съветският съюз.
UNEP прави изследване как езерото се е променило
През 30-те години на 20 век съветските власти започват мащабно строителство на напоителни канали, отклоняване на реки и чрез плановата икономика, независимо от нереалистичните цели, налагат масово отглеждане на памук в този твърде сух за такава дейност регион. С призивите „Да преобразим природата!“, без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие се създава поминък – памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този поминък продължава да се развива интензивно и през 60-те. До 1990 година площта на напояваните земеделски земи в Централна Азия се увеличават от 4,5 млн. до 7 млн. ха. Нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120 км³ годишно, поради което 90 % от водното течение се отклонява за напояване. Днес количеството вода захранващо водния басейн е намаляло до 5 km3 годишно. Така от 1961 година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80—90 см/годишно. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района.
Сателитно снимки на езерото Арал от1973 и 2004
Но отклоняването на реките е само началото. Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опити с оръжие в бившата съветска база на бившия остров Возрождение, до която дори вече има сухопътна връзка. Освен това големите промишлени проекти в региона и оттичането на торове преди разпадането на Съветския съюз допринасят допълнително към и без друго лошото състояние на езерото. Колкото по-малко вода се влива, толкова по-големи стават солените обезводнените области. От 1960 досега е намаляло с 40 %, оставяйки зад себе си 26 000 кв. км солена пустиня. От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони. Тези прашни бури годишно замърсяват големи територии от Аралската падина със 100 000 тона морска сол, пестициди, химикали и пясък. Пресъхването на морето се отразява драстично и на климата в региона, който е станал по-континентален — лятото е по-сухо и горещо, а зимата по-студена и продължителна.
Някога през 1940 година улова на шаран, есетра и херинга е поминък за над 60 000 рибари. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава солеността на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Това довежда и до закриването на риболовната промишленост и закриването на няколко пристанища. Рибно-консервната фабрика в Муйнак, построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 км от водата. Тази промишленост вече няма стопанско значение – промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол и замърсяването с торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. „Ню Йорк Таймс“ съобщава:
Високата концентрация на сол и селскостопански химикали в реките и подпочвените води е причина за универсално високата честота на стомашни и чернодробни болести, рак на гушата и дефекти при раждането.
Повишава се безработицата в региона на Аралско море, наблюдава се висока детска смъртност и малформации вследствие на неблагоприятната екологична обстановка.
Последното е било само педположение как ще е, но реално така изглежда езерото през 2004
Голяма част от специалистите не виждат и не предлагат ефективно решение да се възстанови нивото на морето от преди екологичната катастрофа. Един от възможните начини е съветски проект за обръщане на сибирските реки. През 2005 година Казахстан построява Кокаралската стена, която отделя Малкото море от Голямото. Благодарение на нея водите на Сърдаря се събират в Малкото море и по този начин нивото му нараства и солеността на водите му намалява. Екологичната катастрофа на отсрещната страна в Узбекистан е много по-сериозна. Именно на узбекската страна процесът на пресъхване на морето е най-активен. Водите на река Амударя изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото ниво на Аралско море. (Източник: Уикипедия и разни други сайтове из нета)
Езерото Арал е само един пример, затова как човека може да промени света и то към много лошо. Показва как идеята за едно по-добро бъдеще обрича природата на страдание, а водата, която и без друго е малко, се харчи без мисъл… Поне днес трябва да се замислим, какво е за нас водата, защото тя е като въздуха… сещаме се, че ни трябва само когато липсва!
След тази тъжна история ще сложа малко снимка на водата… както обещах малко по-горе…
Водата е красива и прекрасна във всичките си форми и агрегатни състояния:
Твърдо:
твърдо - сняг и лед (някъде около Белоградчик)
твърдо - сняг и висулки (крепостта "Баба Вида", Видин)
твърдо - сняг и лед (езерото Силажа, Смолян)
твърдо - градушка (Божурище)
твърдо - сняг (Пампорово)
Течно:
течно - канал (Амстердам, Холандия)
течно - езеро (Schwerin, Германия)
течно - море (Тиренско море, Cinque terre, Италия)
течно - езеро (Женевското езеро, Ivoire, Франция)
течно - море (Черноморец)
течно - море (Тиренско море, Cinque terre, Италия)
Газообразно:
газообразно - облаци (някъде над Европа, най-вероятно над Алпите)
газообразно - облаци (Флоренция, Италия)
газообразно - мъгла (малко преди границата Хърватска-Сърбия)
газообразно - облаци (Божурище)
газообразно - облаци (Божурище)
газообразно - облаци (преди Ниш, Сърбия)
И когато са заедно – твърдо и течно:
твърдо и течно - вода и лед (река близо до Postojna, Slovenia)
течно и твърдо - река и сняг (река Дунав, Видин)
твърдо и газообразно:
твърдо и газообразно - сняг и облаци (Пампорово)
твърдо и газообразно - сняг и облаци (Пампорово)
твърдо и газообразно - сняг и облаци (голям Перелик)
твърдо и газообразно - сняг, лед и облаци (Хижа Снежанка, Пампорово)
твърдо и газообразно - сняг и облаци (по пистата Стойките, Пампорово)
течно и газообразно:
течно и газообразно - езеро и пара (Женевското езеро, Швейцария)
течно и газообразно - облаци и дъжд (малко преди Ниш, Сърбия)
течно и газообразно - море и облаци (Каваците)
А колко е прекрасно всичко заедно… само ако си на сухо и закрито! Специално направих тази панорама, за да се види могъществото на водата…
течно и газообразно - облаци и дъжд
Трябва да се помни, че водата е богатство, което трябва да се пази и то много! Не го имайте за даденост е помислете как може да помогнете на природата да живее!!!
3 мнения за “за Blog Action Day 2010: Вода”
Вашият коментар
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
за котките и слънчогледите 
Браво за статията! 🙂