Из „Един ден в Древен Рим“

eddendrrim2

Един ден в Древен Рим

ISBN: 9789545297724
Автор:  Алберто Анджела
Издател: ИК „Колибри“
Издадена: 2010
Размери: 13х20
Брой страници: 336
Корица: мека
Език: Български
Лична оценка: 4/5
„„Един ден в древен Рим“ е книга за живота в столицата на Римската империя в периода на най-голям разцвет при император Траян. Много книги и филми са се опитвали да документират всекидневието на древните римляни, но малко от тях могат да се похвалят с поразителната достоверност, постигната от Анджела в описанието на „един обикновен ден“ от живота им през 115 г. сл.Хр. Изчерпателният разказ, който започва в дома на заможния римски гражданин и проследява заниманията му, минава през пазара за роби и кървавите сцени в Колизеума, за да стигне до кулинарните удоволствия и сексуалните практики, ни „телепортира“ в триизмерното пространство на великия римски мегаполис. Читателят буквално вижда как протича по часове един ден в древен Рим, чува виковете на търговците и разговорите в салоните, подушва парфюма на матроните и уханието на таверните. Ето какво казва самият Анджела за книгата си:
Как са живели древните римляни? Какво се е случвало всеки ден по улиците на Рим? Всички ние поне веднъж сме си задавали подобни въпроси. И именно любопитството е накарало и вас да отворите тази книга. Съществува „трик“, чрез който наистина може да се разкрие всекидневния живот по тези места. Той е да се обърне внимание преди всичко на детайлите: използването на стъпалата, „графитите“ върху мазилката на стените, браздите, оставени от колите по улицата… Ако се съсредоточите върху тези подробности, изведнъж всяка руина ще се съживи и „ще видите“ хората от едно време. Именно такъв е духът на книгата: Голямата история, разказана от хиляди малки истории.“

Ако всички учебници по история бяха написани като тази книга сигурно всички щяха да искат да я учат повече. Книгата е много интересна, пълна с факти и любопитки.
На моменти автора наистина се опитва да оправдае поведението на римляните като обяснява ситуацията тогава, но за мен епохата не е оправдание за разврата и публичните убийства.
Може би щеше да ми хареса ако бяхме просто зрители на деня, а не реално същество, което се разхожда по улиците на древен Рим, но това все пак е решение на автора.
Определено част от нещата (интересните факти) ще си ги препиша и ще ги споделя.

С какво ще ядат различните храни? Римляните не познават вилиците (те са ренесансово откритие, направено във Флоренция). Всичко се яде с ръце, От друга страна, както казва Каркопино, „това са правели французите чак до съвременната епоха“.

Който не може да си позволи сребърни предмети, се задоволява с такива от бронз, стъкло или ценна керамика. Във всички случаи трябва да се покаже нещо, това е социално правило. Всъщност е обичай, стигнал и до наши дни с навика, все още разпространен, да се излага „красивият сервиз“ в шкафовете с витрини в хола. 

Нека започнем с бельото. Римляните носели ли са гащи? Отговорът е „да“. В действителност не става въпрос за истински гащи, а за нещо като надбедрена препаска от лен, наречена sublugar, която се омотава около кръста и покрива интимните части. 

(…) имената на всички месеци, които използваме днес, са „римски“. Ето тяхното значение. 
Януари (на латински Ianuarius) е месецът на Ianus.
Февруари (Februaruis) е месецът на очищението (на латински februare)
Март (Martius) е месецът, посветен на бог Марс
Април (Aprilis) е месецът в чест на Афродита (от Apru, етруското име на тази богиня)
Май (Maius) е месецът на богинята Мая, майка на Меркурий, от която зависи растежът на живите форми, включително на растенията в градините и полята.
Юни (Iunius) е посветен на Юнона.
Юли (Iulius) е кръстен на Юлий Цезар.
Август (Augustus) прославя Август, първия римски император.
Септември, октомври, ноември, декември (на латински September, October, November, December, останали непроменени на английски език) очевидно са свързани с числата, а не с божества. Имало период до началото на 153 г. пр.Хр., в който годината започвала с март, а не с януари – следователно тези месеци били съответно седмият, осмият, деветият и десетият на годината и били наречени със своя пореден номер. Традиция, запазена и до днес.

Последният любопитен момент е начинът на четене. В римската епоха се чете на глас, дори когато човек е сам. В най-добрият случай се чува шепот, придружен от движението на устните. Четенето наум ще се появи в манастирите, за да „направи по-интимен“ свещения текст и да не смущава другите, които се молят. 

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.