Обичам бавните сутрини като тази.
Ти се събуди с усмивка, погледна ме и видях в очите ти обич.
В леглото ти се беше сгушила и котката. Вместо да избяга, тя остана и ти позволи да я пипаш по опашката и лапичките. А ти, седнала удобно, мърдаше с крачета и усещаше мекичката козина.
Тати те прегърна и ти се гушна в него в леглото, усетила топлината на току-що събудената кожа.
А когато и аз се върнах в леглото, ти поседна между нас и ни наблюдаваше. Като голямо момиче ни изучаваше.
За да дойде пак моментът, в който отново ще ти се доспи и ще се сгушиш до мен. Леко ще затваря клепачи и се галиш кожата ми с едната ръка, а другата ще я протегнеш към тати, за да го усещаш и него.
Обичам такива сутрини. И не искам никога да свършват.
На Марина (8 месеца и 18 дни)
за котките и слънчогледите 