Сутрин, спокойствие

Обичам бавните сутрини като тази.

Ти се събуди с усмивка, погледна ме и видях в очите ти обич.

В леглото ти се беше сгушила и котката. Вместо да избяга, тя остана и ти позволи да я пипаш по опашката и лапичките. А ти, седнала удобно, мърдаше с крачета и усещаше мекичката козина.

Тати те прегърна и ти се гушна в него в леглото, усетила топлината на току-що събудената кожа.

А когато и аз се върнах в леглото, ти поседна между нас и ни наблюдаваше. Като голямо момиче ни изучаваше.

За да дойде пак моментът, в който отново ще ти се доспи и ще се сгушиш до мен. Леко ще затваря клепачи и се галиш кожата ми с едната ръка, а другата ще я протегнеш към тати, за да го усещаш и него.

Обичам такива сутрини. И не искам никога да свършват.

На Марина (8 месеца и 18 дни)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.