За книгите и хората

Колко пъти ви се е случвало да четете книга и да се намирате между редовете й?

Да се почувствате в кожата на главната героиня и да я следвате в стъпките й, да съпреживявате всяка една нейна мисъл и страх.

Колко пъти ви се е случвало да си помислите – това все едно аз съм си го помислила или някой е прочел моите думи и мисли и ги е сложил върху белия лист..?

Ето че и аз намерих такава книга. Безкрайно интересна и завладяваща. Поглъщам всеки ред и всяка думи и часовете сама на плажа се запълват с мисли и чувства.

И накрая мечтая само да я споделя, за да може и друг да усети моите чувства или да разбере нещо повече за мен!

Обичам такива книги.

Преди малко повече от 9 месеца една книга с поезия ми даде отговори, които търсех и ми подсказа как да прочета чувствата ми тогава. Направих избор, за който не съжалявам и се радвам, че имах и тогава чувството, че някой е сложил мислите ми в рими и стихове.

Сега и тази книга – как може някой да влезе толкова дълбоко в душата ми!?

Книгата е: Le prime lici del mattino на Fabio Volo.

Остава малко до края, а надявам се той да е също толкова завладяващ като останалата част от книгата.

Може да я намерите на български тук.

Реклама

Из „Една женска усмивка“

 

158688_bЕдна женска усмивка

ISBN: 9789548657884
Автор:  Никола Баро
Издател: ИК „Enthusiast“
Издадена: 2011
Размери: 14х20.5
Брой страници: 272
Корица: мека
Език: Български
Лична оценка: 4/5
Историята, която ще ви разкажа, започва с една усмивка. И свършва в един ресторант с многообещаващото име „Времето на зрелите череши“, намиращ се в Сен Жермен-де-Пре, където бие сърцето на Париж…

Една книга и тайнственият ѝ автор.
Една красива готвачка и нейното ресторантче.
Никола Баро ни сервира най-очарователния любовен роман на годината.
Всеки има нужда от такава книжка, с която да се смееш, да отбелязваш страници и да се надяваш, че ще приключи така както ти си си пожелал.

Понякога човек трябва леко да побутне щастието си, за да тръгне то в правилната посока.

Из „Един ден в Древен Рим“

eddendrrim2

Един ден в Древен Рим

ISBN: 9789545297724
Автор:  Алберто Анджела
Издател: ИК „Колибри“
Издадена: 2010
Размери: 13х20
Брой страници: 336
Корица: мека
Език: Български
Лична оценка: 4/5
„„Един ден в древен Рим“ е книга за живота в столицата на Римската империя в периода на най-голям разцвет при император Траян. Много книги и филми са се опитвали да документират всекидневието на древните римляни, но малко от тях могат да се похвалят с поразителната достоверност, постигната от Анджела в описанието на „един обикновен ден“ от живота им през 115 г. сл.Хр. Изчерпателният разказ, който започва в дома на заможния римски гражданин и проследява заниманията му, минава през пазара за роби и кървавите сцени в Колизеума, за да стигне до кулинарните удоволствия и сексуалните практики, ни „телепортира“ в триизмерното пространство на великия римски мегаполис. Читателят буквално вижда как протича по часове един ден в древен Рим, чува виковете на търговците и разговорите в салоните, подушва парфюма на матроните и уханието на таверните. Ето какво казва самият Анджела за книгата си:
Как са живели древните римляни? Какво се е случвало всеки ден по улиците на Рим? Всички ние поне веднъж сме си задавали подобни въпроси. И именно любопитството е накарало и вас да отворите тази книга. Съществува „трик“, чрез който наистина може да се разкрие всекидневния живот по тези места. Той е да се обърне внимание преди всичко на детайлите: използването на стъпалата, „графитите“ върху мазилката на стените, браздите, оставени от колите по улицата… Ако се съсредоточите върху тези подробности, изведнъж всяка руина ще се съживи и „ще видите“ хората от едно време. Именно такъв е духът на книгата: Голямата история, разказана от хиляди малки истории.“

Ако всички учебници по история бяха написани като тази книга сигурно всички щяха да искат да я учат повече. Книгата е много интересна, пълна с факти и любопитки.
На моменти автора наистина се опитва да оправдае поведението на римляните като обяснява ситуацията тогава, но за мен епохата не е оправдание за разврата и публичните убийства.
Може би щеше да ми хареса ако бяхме просто зрители на деня, а не реално същество, което се разхожда по улиците на древен Рим, но това все пак е решение на автора.
Определено част от нещата (интересните факти) ще си ги препиша и ще ги споделя.

С какво ще ядат различните храни? Римляните не познават вилиците (те са ренесансово откритие, направено във Флоренция). Всичко се яде с ръце, От друга страна, както казва Каркопино, „това са правели французите чак до съвременната епоха“.

Който не може да си позволи сребърни предмети, се задоволява с такива от бронз, стъкло или ценна керамика. Във всички случаи трябва да се покаже нещо, това е социално правило. Всъщност е обичай, стигнал и до наши дни с навика, все още разпространен, да се излага „красивият сервиз“ в шкафовете с витрини в хола. 

Нека започнем с бельото. Римляните носели ли са гащи? Отговорът е „да“. В действителност не става въпрос за истински гащи, а за нещо като надбедрена препаска от лен, наречена sublugar, която се омотава около кръста и покрива интимните части. 

(…) имената на всички месеци, които използваме днес, са „римски“. Ето тяхното значение. 
Януари (на латински Ianuarius) е месецът на Ianus.
Февруари (Februaruis) е месецът на очищението (на латински februare)
Март (Martius) е месецът, посветен на бог Марс
Април (Aprilis) е месецът в чест на Афродита (от Apru, етруското име на тази богиня)
Май (Maius) е месецът на богинята Мая, майка на Меркурий, от която зависи растежът на живите форми, включително на растенията в градините и полята.
Юни (Iunius) е посветен на Юнона.
Юли (Iulius) е кръстен на Юлий Цезар.
Август (Augustus) прославя Август, първия римски император.
Септември, октомври, ноември, декември (на латински September, October, November, December, останали непроменени на английски език) очевидно са свързани с числата, а не с божества. Имало период до началото на 153 г. пр.Хр., в който годината започвала с март, а не с януари – следователно тези месеци били съответно седмият, осмият, деветият и десетият на годината и били наречени със своя пореден номер. Традиция, запазена и до днес.

Последният любопитен момент е начинът на четене. В римската епоха се чете на глас, дори когато човек е сам. В най-добрият случай се чува шепот, придружен от движението на устните. Четенето наум ще се появи в манастирите, за да „направи по-интимен“ свещения текст и да не смущава другите, които се молят. 

Из „Ако искаш да си легнеш с мен…, сготви ми!“

Ако искаш да си легнеш с мен…, сготви ми!

ako-iskash-da-si-legnesh-s-men-sgotvi-miISBN: 9547710931
Автор:  Антъни Капела
Издател: ИК „Кръгозор“
Издадена: 2004
Размери: 14,5×21
Брой страници: 304
Корица: мека
Език: Български
Лична оценка: 4/5
„Храната и сексът са двете неща, които носят най-върховно удоволствие, особено ако ги комбинираме…„Нали знаеш, да възбудиш някого и да го накараш да се влюби са две различни неща. Да възбудиш някого, ами… трудно е, но не е невъзможно. Естествено, морските храни имат качества на афродизиак. Стридите също – както и охлюви в зехтин с чесън. Може би и малко млад артишок с джоджен, който се разкъсва с пръсти и се топи в меко, разтопено масло. Вино, то е ясно. А за финал взрив от сладост, нещо леко, но изящно, което да те изпълни с енергия и щастие, но това е само едната страна на въпроса. Ако искаш някой да се влюби в теб, трябва да му сготвиш нещо съвсем различно, нещо съвсем просто, но прочувствено. Нещо, което показва, че разбираш самата му душа.“
Едно неустоимо литературно блюдо, приготвено с любов по италианска рецепта:
Вземете една съвременна романтична история, прибавете хумор и забъркайте докато сместа придобие абсолютна непредвидимост. Гарнирайте с пикантни сцени и завършете с ренесансова украса. Всичко това се поднася напълно в традицията на Сирано дьо Бержерак и се консумира спокойно, без никаква опасност за вашата фигура!
Този път наистина ще ви се иска да изядете книгата с кориците!“
Интересна идея и романтична история. Чете се бързо и забавлява. Историята за италианската кухня е много добре представена и много от ястията са описани, точно така както би ги усетил човек, докато ги яде в Италия.

Но не знам дали превода е проблема или обяснението на автора, но на моменти някои от обясненията на продуктите е изключително грешно.

Из „Bianca come il latte, rossa come il sangue“

8737890

Bianca come il latte, rossa come il sangue

ISBN: 9788804595182
Автор/Autore: Alessandro D’Avenia
Издател/Casa editrice: Mondadori
Издадена/Pubblicata: 2010
Размери/Formato: 14×21,5 cm
Брой страници/Numero di pagine: 254
Корица/Copertina: Paperback
Език/Lingua: Italiano
Лична оценка/Voto personale: 3/5
„Leo è un sedicenne come tanti: ama le chiacchiere con gli amici, il calcetto, le scorribande in motorino e vive in perfetta simbiosi con il suo iPod. Le ore passate a scuola sono uno strazio, i professori „una specie protetta che speri si estingua definitivamente“. Così, quando arriva un nuovo supplente di storia e filosofia, lui si prepara ad accoglierlo con cinismo e palline inzuppate di saliva. Ma questo giovane insegnante è diverso: una luce gli brilla negli occhi quando spiega, quando sprona gli studenti a vivere intensamente, a cercare il proprio sogno. Leo sente in sé la forza di un leone, ma c’è un nemico che lo atterrisce: il bianco. Il bianco è l’assenza, tutto ciò che nella sua vita riguarda la privazione e la perdita è bianco. Il rosso invece è il colore dell’amore, della passione, del sangue; rosso è il colore dei capelli di Beatrice. Perché un sogno Leo ce l’ha e si chiama Beatrice, anche se lei ancora non lo sa. Leo ha anche una realtà, più vicina, e, come tutte le presenze vicine, più difficile da vedere: Silvia è la sua realtà affidabile e serena. Quando scopre che Beatrice è ammalata e che la malattia ha a che fare con quel bianco che tanto lo spaventa, Leo dovrà scavare a fondo dentro di sé, sanguinare e rinascere, per capire che i sogni non possono morire e trovare il coraggio di credere in qualcosa di più grande.“

Libro scorrevole, anche se il trama non mi ha sorpreso. Alla fine ci sono almeno decina di frasi segnate.

Книгата я прочетох в оригинал на италиански, но доколкото знам я има и преведена на български. Лека е за четене, няма много завързани моменти, в които да не си сигурен как ще приключи ситуацията. Края беше ясен още към средата на книгата, въпреки това има доста симпатични фразички, които си заслужават четенето. Историята се върти около момче в гимназията, влюбен в момиче една година по-голяма от него, но страдаща от левкемия. В неговия клас е най-добрата му приятелка, която е единствената, която винаги е до него. Сладък финал, но все пак си остава една юношеска книга.

„Sono stato alla sua festa l’anno scorso: è stato un sogno. Ho passato il tempo a nascondermi dietro qualcosa o qualcuno per poterla fissare, per incidere nella mia memoria ogni suo gesto e movimento. Il mio cervello si è trasformato in una telecamera, perché il cuore potesse rivedere in qualsiasi momento il più bel film mai girato sulla faccia della Terra.“

„Siamo fatti l’uno per l’altra. Io lo so. Lei no. Non sa di amarmi. Non ancora.“

„Non è facile essere deboli.“

„Lecco il mio gelato fragola e panna.
«La paura è bianca. Il coraggio è rosso. Quando vedi il bianco tu devi concentrarti sul rosso e contare fino a uno…»
Niko mi guarda come si guardano i malati di mente che credono di fare discorsi sensati.“

„È bello lasciarsi amare…“

„Ci sono due modi per guardare il volto di una persona. Uno è guardare gli occhi come parte del volto. L’altro è guardare gli occhi e basta, come se fossero il volto. È una di quelle cose che mettono paura quando le fai. Perché gli occhi sono la vita in miniatura. Bianchi intorno, come il nulla in cui galleggia la vita, l’iride colorata, come la varietà imprevedibile che la caratterizza, sino a tuffarsi nel nero della pupilla che tutto inghiotte, come un pozzo oscuro senza colore e senza fondo.“

„Beatrice si libera in un sorriso da far scongelare in un attimo un milione di bastoncini Findus e il mio cuore raddoppia il numero di battiti, tanto che le orecchie mi diventano calde e credo anche rosse.“

„Decisamente la poesia non serve a nulla, è solo una scusa per innamorarsi.“

„«E tu cos’hai scoperto in questi anni, mamma?» «Che l’amore non vuole avere, l’amore vuole soltanto amare.»“