Моята 2018-та година

Моята 2018-та година беше хубава, бях 5 пъти в Италия, ходих по пещери и планини, видях и чух много нови неща и посрещнах новата година на терасата у дома при мама само с нея и Санто.

През Януари с Алдо и Санто бяхме в клуб Мазе и попаднахме на вечер на импровизацията. Те така импровизираха, че се качиха на сцената и свириха и пяха. Ходихме в Дружба 1 през сняг и мъгла и на една спирка открихме едно оригами, В края на месеца се намръзнахме с Кукерите в Перник на XXVII International Festival of Masquerade Games „Surva“ 2018.

През Февруари след толкова много време пак направихме излизане с класа и тичах за финала за да гледам пак Сан Ремо и се радвах много за победителите. С приятели бяхме на SOLD OUT! Pearl Jam Tribute – Live at Terminal 1 – 8 Feb 2018 в Club Terminal 1. На Свети Валентин отидохме в Skaptoburger за вечеря навън с бургери, а за годишнината ни бяхме в La Bottega due piani. Когато отидеш в Италия, знаеш че ще има закъснение на влаковете, но не и 3 часа. Но затова пък бяхме в прекрасен хотел в

През Март с Нат и Ина бяхме на SOLD OUT! Linkin Park Tribute – Live at Stroeja – 21 March 2018 в Stroeja. Момчетата бяха много добри. Направихме и една прекрасна вечеря с Ели и Жоро. Ина ни заведе в Хамбара и там бихме в компанията на един холандец/французин/чужденец.

Като на шега на 1ви Април започнах работа като Subject Matter Expert в William Hill Online – European Trade Center.. И тази година направихме няколкодневна разходка из България за рождения ден на Санто. Бяхме в Луковит, пещерата Проходна, Карлуково, Крушунските водопади, Деветашката пещера и Ловеч.

В Rock’n’Roll-а винаги е забавно, особено ако е Май и имаме fun night. Хубаво е да си на вечеря с любимия човек, особено ако е в Made in Blue. А разходката из Борисовата и езерото с патиците е много приятно през пролетта.

Обичам да пътувам и когато през Юни имахме възможност отидохме до Флоренция и Пиза за 36 часа. Приятно е да се видиш с приятели и да покажеш на някого Наклонената кула в Пиза. Често книгите ме зовът и понякога се прибирам с вече притежавана книга… Така се случи по време на Пролетен базар на книгата на открито. Гледах на живо по телевизията RadioItalia LIVE concerto и пях с всички на площада.

Световното не ни изненада, но ни изненада финала и през Юли целият свят беше за Хърватска. Излизахме на вечеря с Мануел, Гайа и Луйджи и разисквахме как се мами на онлайн покер. Мечтата ми за дълга ваканция се сбъдна и почти 2 седмици бяхме в Италия: започнахме в Катания, където ядох огроооомна порция паста с морски дарове, а на сутринта корнети току-що напълнени с крем с шам фъстък, после следваше море, море и пак море – нямаше значение колко е горещо, щом има чадър и вода, всичко е наред. Видяхме и Червената луна и паметника на 38мия паралел.

През Август се сбогувах с телефонът ми, който тотално умря и ми даде причина да си взема нов. Изпратихме Алдо в Южния парк, където пихме, ядохме и рисувахме сенки с тебешир. И понеже романтиката не ми е чужда, имаше и вечеря за двама с гледка към цяла София от най-високия ресторант в София.

Когато отидеш на Тийм билдинг през Септември в Пловдив и в твоят отбор е шефа, няма как да не спечелиш. Отново посетих Алея на книгата – София. Прибрах се с подаръци, детски книжки и книги с автографи (Георги Господинов) и котки (Мария Донева). Нито дъжда, нито многото хора успяха да ме спрат да разглеждам, купувам и набелязвам нови и нови попълнения за вече почти изцяло пълната ми библиотека. Прекрасно е, когато изведнъж се окажеш на концерт на ПИФ унплъгед в Кино Кабана и там срещнеш стара приятелка. Или когато друга ти пише, че е навън с приятели и тъй като приключвам работа късно мога да отида на Official Season Opening Party – Live & DJ Sets.отпуската ми – с концерт на Jeremy?. Прекарах прекрасни дни в планината в Agordo при приятели, спах следобед, разхождах се с малкия Брандо и хапвах сладолед с тиква всеки ден.

Винаги е интересно да правиш нови неща, а моето ново през Октомври беше курса за Емоционална интелигентност с колеги от фирмата. Празнувахме и рожден ден в Bar Public и Ина пак беше щастлива да го сподели с нас. Ние бяхме „СМЕ“ ❤️ на сватбата на Ивето, където Етиен Леви беше на нашата маса, а Санто научи Детелини на Лили Иванова. По време на един рожден ден в Carve получих новия ми телефон и нямах търпение да го разцъкам. Месеца го изпратихме с Асеновата крепост и Бачковския манастир и една една празна кръчма в близост до манастира и един пълен ресторант в Смолян.

Ваканцията през Ноември продължи в Смолян, Ягодина и Ягодинската пещера, Триградското ждрело и Дяволското гърло, Ардино и Дяволският мост. Дядо Илия предложи да не ходим никъде и още в 12 да се накъркаме, а ние нямахме търпение да хапнем отново в Родопчанка. Прибирането беше дълго, но видяхме Доспат, хапнахме риба и после до Мелник за вино – 6 часа път с кола. С Яни и Фабио отидохме da Fabio и ядохме уникална пица. А аз пък успях сама да направя ръжен хляб, като за готварска книга. Започнах и едно ново предизвикателство като направих обучение на новите, а с по-голямата част от екипа карахме картинг по време на fun night и пяхме с цяло гърло в Грамофон. А когато ти предложат кино след работа, не отказвай, защото може да е Лешникотрошачката и да се почувстваш отново дете.

Преди празниците през Декември може вече да се купуват подаръци и затова с Милен и мама прекарахме цял ден в мола. Ходихме и на кино за 3 лева и с чаша просеко, защото както казваше филма Finché c’è prosecco c’è speranza. С нов телефон искаш и нови снимки със светлини и приятели. Може да хапнеш и мъфини от базара на храна в офиса и да се забавляваш на Коледно парти с деца. Гледахме и Бохемска рапсодия с мама и двете пяхме тихо с Рами Малек. На Коледния панаир на книгата взех 9 книги, а бях готова да взема още. На път за вечеря с колеги и бивши колеги видяхме 3д мапинга върху сградата на Квадрат 500. Тази година Коледа бяхме в Италия – видяхме изгрева от самолета, разходихме се в Рим два пъти, видях какво е да са 20 градуса през декември. А в далечината (на само 66 километра) видяхме изригването на Етна. След обаждане за рожден ден отидох и купон за рожден ден. И отново завършихме година с кола на заем, но тази година на рождения ден на мама.

Реклами

Печат №4 – Мелник (2)

  1. МЕЛНИК
    – Кордопулова къща

Област: Благоевград
Teлeфoн: +35974372265 +359878776910 +359896671067
Работно време: лятно (от 1 април до 30 септември) – 9:30 – 18:30 часа; зимно (от 1 октомври до 31 март) – 9:30 – 16.30 часа
Цена: 3.50 лв.
Сайт: http://www.kordopulova-house.com
GРЅ ĸoopдинaти: 41.523038, 23.398347

Зарекох се преди години и ето, че се върнах в Мелник. Този път нарочно. След една опознавателна обиколка на града и посещаването на Музея на виното, решихме все пак да се качим по много стъпала до Кордопуловата къща и да вземем печат. Къщата ни очарова, както и градът. Тук времето е спряло преди много време. Този път не се качихме до горе, но пък си тръгнахме с 2 бутилки мелнишко вино.

До къщата се стига като се пресече целият град и се следват указателните табели. Има удобен паркинг точно под стъпалата.

Това е най-голямата възрожденска къща в историята на България, и е построена от богатата мелнишка фамилия Кордопулови през 1754 г.  Къщата е изградена с много творчество и желание за максимално използване на местоположението.

В приземният етаж има вкопани изби, където се провеждат дегустации на вино, тъй като капацитетът и до днес на избата е на 250/300 т. вино. Уникален е лабиринта под къщата и духа на избата.

Над избата се намира полуетажът, който е пригоден за живеене. Тук може да се видят няколко много интересни в архитектурно и дизайнерско отношение стаи. Като например дневната, която от всички страни е осветена от прозорци с различен дизайн и украса. На северната стена на стаята има вградени гардероби и стълби към други етажи и помещения.

Къщата интересна, заради възрожденската си архитектура и запазени съдове и мебели на собствениците на дома.




Къде да се хапне:

В Мелник има огромен избор от механи и кръчми с обедно меню и хубаво мелнишко вино. Ние ядохме в Бистро Мелник, където предлагат богато и разнообразно меню на добри цени.

Какво още да се види:

Музей на виното – където може да разгледате целият процес на производството на вино, още от отглеждането на гроздето до бутилирането му. Има възможност за дегустация на месни вина и да се закупят току-що напълнени бутилки.

Работно време: всеки ден от 10:00 ч. до 19:00 ч.
GРЅ ĸoopдинaти: 41.523566, 23.395030

Турски Конак – по време на турското робство Мелник е бил голям административен център. В града е съществувала турска казарма, която е извършвала своите административни функции в т.нар. турски конак. В момента е затворена сградата и не е подходяща за обиколка.

GРЅ ĸoopдинaти: 41.523036, 23.393918

Исторически музей (с печат) – Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. и състояща се от каменно приземие и паянтов етаж със салон – общо 8 помещения.

Работно време: всеки ден от 09:00 ч. до 17:00 ч.
GРЅ ĸoopдинaти: 41.523314, 23.396695

Средновековна църква „Св. Варвара“ – църквата се намира точно под Кордопуловата къща. Църквата не е датирана, но вероятно е изградена във времето на разцвета на Мелник в ХІІІ – ХІV век. Според предания е била семеен храм на Кордопулови.

GРЅ ĸoopдинaти: 41.522793, 23.398256

Паметник на Яне Сандански – Не само в Мелник, но и в целия край Яне Сандански е много почитан. Статуята се намира в градската градина близо до главният път от Сандански.

GРЅ ĸoopдинaти: 41.524065, 23.390989

Римски мост – Част от античния римски път, свързващ земите северно от Кресненското дефиле с Егейско море. Построен е през късната Античност – V-VI в.

GРЅ ĸoopдинaти: 41.524771, 23.391025

Моята 2017-та година

2017-та година не беше толкова лоша в крайна сметка. Дори бих казала, че беше доста разнообразна. Имаше много работа, много пътешествия, много приятни емоции и много мъка по една забранена пица.

Годината започна с ранна смяна на работа и понеже имахме кола, а всичко е затворено на 1ви януари, отидохме на Камбаните в Младост. Щастието е в малките неща, пък били те и разходка в снега. Бях на рожден ден с приятели, където се забавлявах все едно сме още на 20. И ни снимаха за репортаж, който беше  излъчен през март. Появиха се и снимки с Дядо Коледа в офиса, които определено зарадваха Снежанките.

През февруари имахме годишнина и бяхме на концерт на живо на Jeremy? в Sofia Live club. След това бяхме в Италия отново и видях морето, което отново не беше тъжно. Ходихме и в Месина, където срещнахме един доста необикновен готвач, на когото предложихме да направи миш-маш. С приятели оцелихме най-дъждовният и студен ден, за да посетим Stilo и нейната Cattolica. Това не ни попречи да се поснимаме и да хапнем нещо уникално в една кръчма.

През март беше традиционният Час на Земята в градинката на Народния театър. И понеже решаваме в последният момент, винаги оцелваме най-доброто. Игра с огньове, жонгьори и много музика. Получих и първите пролетни цветя от мама. Цялата къща миришеше на зюмбюли и лалета. Освободих и първата си пратка от митницата, въпреки желанието на служителките да не ми помогнат.

През април ходихме на кино, за да се насладим на Красавицата и звяра по женски. Романтичен е този филм и трудно не се разплакваш. Бях на farewall парти, на което само помирисах коктейлите с Блъди мери. Боядисвахме 7 яйца, 4/5 не счупени при варенето. После и яйцата при мама, както повелява традицията. И този месец имаше ваканция, навъртяхме 800 км за 5 дни в Северозападна България – Искърско делифиле, връх Околчица, Враца, пещерата Леденика, Белоградчик, пещерата Магурата (2 часа сами в цялата пещера), Видин, Козлодуй и кораба Радецки, Плевен. А на 26ти пяхме с Яни и Мони с най-рок дамата в Италия – Gianna Nanini.

През май се появиха първите рози от градината на мама, все пак е месеца на Розите. С Ели бяхме на Пролетения панаир на книгата, а аз си тръгнах от там с една книга и едно коте. И тъй като розите са цветята на Карлово бяхме и там и на Фестивала на розата. Въпреки дъжда, успяхме да видим почти цялата програма на фестивала и да хапнем вкусно и много на различни места. Видяхме музея в Карлово, водопада, Старосел и Хисаря и накрая Боримечката.

През юни имаше Прайд в центъра и много красиви залези от офиса.

Започна юли и ние тръгнахме към Созопол, но закъсахме с колата преди Чирпан след няколко часа стоене на слънце успяхме да стигнем до Стара Загора, а от там до Бургас. И бяхме на море отново, но на Черно море. Времето не беше най-хубавото и дори малко наводнени улици и къщи, но нали все пак бяхме на море. Бяхме и в Чирпан и видяхме родната къща на Яворов. И дълго се прибирахме след това до София, защото колата за малко не ни остави пак на пътя. Пак отидохме на юг и дори да беше топло, бях всеки ден на плажа и прекарах рождения ми ден в Tropea и в гурме ресторант в Pellaro. Имаше и поводни снимки с новият фотоапарат.

През Август пак бяхме на работа, но това не попречи да направя парти за рожден ден, където всички хапнаха вкусотийки и торта. И понеже морето не е чак толкова далече, бяхме пак в Созопол.

Едно кръщене в началото на септември и една изненада за рожден ден и един рожден ден на върха на София. Имаше Алея на книгата, където Мария Донева ме разпозна. И понеже 4 почивни дни трябва да се използват по-най добрият начин отидохме на юг, но не в Гърция. За тези дни бяхме в Рилския манастир, Сандански, Мелник, Ковачевица и Лещен.

На път за друг рожден ден, на 2ри октомври видях Jeremy? на площада и чухме някои техни песни unplugged тъй като генераторите не издържаха и ги оставиха без ток. И понеже отпуската трябва да се ползва отидох до северна Италия, за да се видя с моите приятелки. Видях планини, малко сладко бебе, взех си дипломата, Давид на Микеланджело беше пред мен и му се наслаждавах.

През ноември бях отново на Excellent awards и въпреки, че не спечелих се забавлявах много. В една последна неделя преди времето да се е равалило, бяхме и в Пловдив, така на разходка. И успяхме да вкусим ново вино, да видим Етнографския музей, да напнем в Паважа и да пием турски чай. И накрая да се приберем с влака.

През декември беше Коледения панаир на книгата, където напазарувах като в супермаркет. Имаше и Коледно парти с Уикеда, където пях с цяло гърло. Jeremy? пак пяха в Терминал 1 и този път бяхме там да ги чуем. Наредих пъзел с картина, която страшно много харесвам. Накрая празници, храна, работа и нова година на площада.

Красотата в малките неща

Живота е хубав… 

Когато любимия ми човек заспи в прегръдките ми успокоен от ритъма на сърцето ми. 

Когато сутрин му кажа Здравей, а той ми овърне, че не стига само Здравей, а трябва и Добро утро, за да може да се усмихна и да направя деня му прекрасен. 

Когато е станал преди мен и е приготвил закуската, защото най-после имаме свободна сутрин и двамата. 

Когато мие чиниите, докато готвя и почиства след вечеря, защото задълженията трябва да се разделят. 

Когато ме превърне и танцува с мен в средата на хола на песен от филм. 

Когато разглеждаме заедно каталог на супермаркет и ми каже, че иска да ми сготви. 

Когато ми каже, че ме обича… 

За приятелското рамо

Днес бях на парти за рожден ден на приятел. Приятел, с когото се познаваме от деца. 

Докато другите му приятели ни разпитваха от кога и от къде св познаваме, той ни разказа случка, която се е отбелязала в съзнанието му като най-показателната за нашето приятелство. 

Преди доста години, може би повече от 15 е имало купон у дома. Той дошъл, заедно с брат си, но бил в отвратителен период от живота си, когато се чувствал адски сам и излишен. Тогава аз съм му казала, че каквото и да има от моя страна винаги ще има едно приятелско рамо за подкрепа. 

Не помня тази случка, но осъзнавам, че и в момента това увещание е валидно и бих сторила всичко възможно за една шепа хора. Просто, защото е важно да знаят, че имат някого на когото да разчитат. 

Същият приятел ми каза, че съм изглеждала много добре. Каза ми го в момент, когато аз не съм в най-добрата си форма. Но казвайки ми го осъзнах, че аз всъщност съм щастлива. Имам прекрасен човек до себе си, пътувам, смея се, наслаждавам сена живота. Празнувах Коледа с истинска елха, разхиждах се в снега в 2 през нощта, събуждам се с усмивка. 

Важното е да имаш приятели, които да ти кажат точно това, от което имаш нужда, за да видиш отново хубавата страна на живота. Нали?