Представи си плаж, море, вълни и слънце. Ти вървиш по плажа. И намираш няколко миди във формата на сърце. Намираш и няколко рачета, но те отдавна са станали обяд на чайките.
Връщаш се на хавлията си и разглеждаш мидите.
Една от тях е голяма и прилича малко на сърце и то ако я погледнеш по определен начин. Това е онази връзка, която уж изглеждаше голяма и важна, а се оказа уж голяма или по-скоро много привързаща.
Втората е по-сърцевидна, но отново не съвсем. Това е онази, която беше кратка, лесно строшима любов, в която теб те беше все страх, че ще си тръгне, а той все те ревнуваше. Плоска, крехка и безпереспективна.
Третата е идеалното сърце. Това е онзи, който всички харесваха, родителите ти го одобряваха, а вие се разбирахте с две думи. Идеалната връзка, докато не се превърна в идеалното приятелства.
И ето и последната – малка, сърцевидна, с няколко дупчици. Това е онази връзка, от която излезе най-наранена, с разбито на хиляди парчета сърце и заради която никого няма да успееш да запълниш мъничките дупчици тъга останали в сърцето ти. Ще обичаш, но не знаеш дали някога ще е толкова силно, колкото е било преди да те оставят.
Във всички връзки си оставял част от душата си, част от сърцето си. Рядко си го подарявала цялото, често си го взимала обратно без да ти пука за чувствата на другия.
И знаеш ли какво следва… Най-хубавото. След всички тези връзки, чувства, радост и тъга те очаква само една хубава любов. Вече си върнала сърцето след всяка връзка, в ръцете ти е. Сърцето ти е цяло, тупти силно в гърдите ти. И любовта ще те намери. Бързо, лесно, скоро… Просто повярвай в нея. И спри да търсиш и да пазиш спомените от наранени и изчезнали чувства. Обичай. Остави се и обичай.
за котките и слънчогледите 
