Сутрин, спокойствие

Обичам бавните сутрини като тази.

Ти се събуди с усмивка, погледна ме и видях в очите ти обич.

В леглото ти се беше сгушила и котката. Вместо да избяга, тя остана и ти позволи да я пипаш по опашката и лапичките. А ти, седнала удобно, мърдаше с крачета и усещаше мекичката козина.

Тати те прегърна и ти се гушна в него в леглото, усетила топлината на току-що събудената кожа.

А когато и аз се върнах в леглото, ти поседна между нас и ни наблюдаваше. Като голямо момиче ни изучаваше.

За да дойде пак моментът, в който отново ще ти се доспи и ще се сгушиш до мен. Леко ще затваря клепачи и се галиш кожата ми с едната ръка, а другата ще я протегнеш към тати, за да го усещаш и него.

Обичам такива сутрини. И не искам никога да свършват.

На Марина (8 месеца и 18 дни)

Реклама

Предизвикателство 2020 – 19.01

January 19 – Color Frosty Green

Лодката бавно се отдалечаваше от брега. Светът беше в онзи час, когато денят си взимаше довиждане с всички, но все още не искаше да се сбогува напълно.

Слънцето беше залязло преди няколко минути, но топлината му все още се усещаше.

Тя погледна встрани и се замисли какво се беше случило тази вечер. Сълзите замъглиха погледа ѝ, но тя преглътна горчилката и прогони тъжните мисли.

Мислеше за тях, мечтаеше да има бъдеще с него, но… Той я разочарова, той ѝ изневери, той я предаде.

Сега можеше само да събере малките парченца и да се опита да се почувства отново цяла.

И щеше да успее. Защото обичаше живота.

 

 

For Photo A Day Challenge January Colors and Letters

Моята 2018-та година

Моята 2018-та година беше хубава, бях 5 пъти в Италия, ходих по пещери и планини, видях и чух много нови неща и посрещнах новата година на терасата у дома при мама само с нея и Санто.

През Януари с Алдо и Санто бяхме в клуб Мазе и попаднахме на вечер на импровизацията. Те така импровизираха, че се качиха на сцената и свириха и пяха. Ходихме в Дружба 1 през сняг и мъгла и на една спирка открихме едно оригами, В края на месеца се намръзнахме с Кукерите в Перник на XXVII International Festival of Masquerade Games „Surva“ 2018.

През Февруари след толкова много време пак направихме излизане с класа и тичах за финала за да гледам пак Сан Ремо и се радвах много за победителите. С приятели бяхме на SOLD OUT! Pearl Jam Tribute – Live at Terminal 1 – 8 Feb 2018 в Club Terminal 1. На Свети Валентин отидохме в Skaptoburger за вечеря навън с бургери, а за годишнината ни бяхме в La Bottega due piani. Когато отидеш в Италия, знаеш че ще има закъснение на влаковете, но не и 3 часа. Но затова пък бяхме в прекрасен хотел в

През Март с Нат и Ина бяхме на SOLD OUT! Linkin Park Tribute – Live at Stroeja – 21 March 2018 в Stroeja. Момчетата бяха много добри. Направихме и една прекрасна вечеря с Ели и Жоро. Ина ни заведе в Хамбара и там бихме в компанията на един холандец/французин/чужденец.

Като на шега на 1ви Април започнах работа като Subject Matter Expert в William Hill Online – European Trade Center.. И тази година направихме няколкодневна разходка из България за рождения ден на Санто. Бяхме в Луковит, пещерата Проходна, Карлуково, Крушунските водопади, Деветашката пещера и Ловеч.

В Rock’n’Roll-а винаги е забавно, особено ако е Май и имаме fun night. Хубаво е да си на вечеря с любимия човек, особено ако е в Made in Blue. А разходката из Борисовата и езерото с патиците е много приятно през пролетта.

Обичам да пътувам и когато през Юни имахме възможност отидохме до Флоренция и Пиза за 36 часа. Приятно е да се видиш с приятели и да покажеш на някого Наклонената кула в Пиза. Често книгите ме зовът и понякога се прибирам с вече притежавана книга… Така се случи по време на Пролетен базар на книгата на открито. Гледах на живо по телевизията RadioItalia LIVE concerto и пях с всички на площада.

Световното не ни изненада, но ни изненада финала и през Юли целият свят беше за Хърватска. Излизахме на вечеря с Мануел, Гайа и Луйджи и разисквахме как се мами на онлайн покер. Мечтата ми за дълга ваканция се сбъдна и почти 2 седмици бяхме в Италия: започнахме в Катания, където ядох огроооомна порция паста с морски дарове, а на сутринта корнети току-що напълнени с крем с шам фъстък, после следваше море, море и пак море – нямаше значение колко е горещо, щом има чадър и вода, всичко е наред. Видяхме и Червената луна и паметника на 38мия паралел.

През Август се сбогувах с телефонът ми, който тотално умря и ми даде причина да си взема нов. Изпратихме Алдо в Южния парк, където пихме, ядохме и рисувахме сенки с тебешир. И понеже романтиката не ми е чужда, имаше и вечеря за двама с гледка към цяла София от най-високия ресторант в София.

Когато отидеш на Тийм билдинг през Септември в Пловдив и в твоят отбор е шефа, няма как да не спечелиш. Отново посетих Алея на книгата – София. Прибрах се с подаръци, детски книжки и книги с автографи (Георги Господинов) и котки (Мария Донева). Нито дъжда, нито многото хора успяха да ме спрат да разглеждам, купувам и набелязвам нови и нови попълнения за вече почти изцяло пълната ми библиотека. Прекрасно е, когато изведнъж се окажеш на концерт на ПИФ унплъгед в Кино Кабана и там срещнеш стара приятелка. Или когато друга ти пише, че е навън с приятели и тъй като приключвам работа късно мога да отида на Official Season Opening Party – Live & DJ Sets.отпуската ми – с концерт на Jeremy?. Прекарах прекрасни дни в планината в Agordo при приятели, спах следобед, разхождах се с малкия Брандо и хапвах сладолед с тиква всеки ден.

Винаги е интересно да правиш нови неща, а моето ново през Октомври беше курса за Емоционална интелигентност с колеги от фирмата. Празнувахме и рожден ден в Bar Public и Ина пак беше щастлива да го сподели с нас. Ние бяхме „СМЕ“ ❤️ на сватбата на Ивето, където Етиен Леви беше на нашата маса, а Санто научи Детелини на Лили Иванова. По време на един рожден ден в Carve получих новия ми телефон и нямах търпение да го разцъкам. Месеца го изпратихме с Асеновата крепост и Бачковския манастир и една една празна кръчма в близост до манастира и един пълен ресторант в Смолян.

Ваканцията през Ноември продължи в Смолян, Ягодина и Ягодинската пещера, Триградското ждрело и Дяволското гърло, Ардино и Дяволският мост. Дядо Илия предложи да не ходим никъде и още в 12 да се накъркаме, а ние нямахме търпение да хапнем отново в Родопчанка. Прибирането беше дълго, но видяхме Доспат, хапнахме риба и после до Мелник за вино – 6 часа път с кола. С Яни и Фабио отидохме da Fabio и ядохме уникална пица. А аз пък успях сама да направя ръжен хляб, като за готварска книга. Започнах и едно ново предизвикателство като направих обучение на новите, а с по-голямата част от екипа карахме картинг по време на fun night и пяхме с цяло гърло в Грамофон. А когато ти предложат кино след работа, не отказвай, защото може да е Лешникотрошачката и да се почувстваш отново дете.

Преди празниците през Декември може вече да се купуват подаръци и затова с Милен и мама прекарахме цял ден в мола. Ходихме и на кино за 3 лева и с чаша просеко, защото както казваше филма Finché c’è prosecco c’è speranza. С нов телефон искаш и нови снимки със светлини и приятели. Може да хапнеш и мъфини от базара на храна в офиса и да се забавляваш на Коледно парти с деца. Гледахме и Бохемска рапсодия с мама и двете пяхме тихо с Рами Малек. На Коледния панаир на книгата взех 9 книги, а бях готова да взема още. На път за вечеря с колеги и бивши колеги видяхме 3д мапинга върху сградата на Квадрат 500. Тази година Коледа бяхме в Италия – видяхме изгрева от самолета, разходихме се в Рим два пъти, видях какво е да са 20 градуса през декември. А в далечината (на само 66 километра) видяхме изригването на Етна. След обаждане за рожден ден отидох и купон за рожден ден. И отново завършихме година с кола на заем, но тази година на рождения ден на мама.

Красотата в малките неща

Живота е хубав… 

Когато любимия ми човек заспи в прегръдките ми успокоен от ритъма на сърцето ми. 

Когато сутрин му кажа Здравей, а той ми овърне, че не стига само Здравей, а трябва и Добро утро, за да може да се усмихна и да направя деня му прекрасен. 

Когато е станал преди мен и е приготвил закуската, защото най-после имаме свободна сутрин и двамата. 

Когато мие чиниите, докато готвя и почиства след вечеря, защото задълженията трябва да се разделят. 

Когато ме превърне и танцува с мен в средата на хола на песен от филм. 

Когато разглеждаме заедно каталог на супермаркет и ми каже, че иска да ми сготви. 

Когато ми каже, че ме обича… 

#205 of 366

Беше предпоследната неделя от юли. Времето като че ли беше спряло. Слънцето напичаше без милост покривите на къщите. Под дебелата сянка на един кестен едно коте дремеше и помръдваше с уши, когато вятъра, топъл колкото въздуха, се опитваше да раздвижи листата на дървото. Двойка туристи бяха намерили утеха и разхлада в чашите фрапе в единственото отворено кафе в този зной. Разглеждаха пътеводител на града и обсъждаха къде могат да отидат вечерта, когато слънцето намалеше своята мощ.

Ема стоеше на терасата на квартирата под шарената сянка на лозата. Хладинка от отворената врата към вътрешността на къщата стигаше до нея всеки път щом въздухът се раздвижеше. В скута й беше книгата, която до преди малко я държеше в напрежение и тя прелистваше страница след страница. На масичката до младата жена имаше кана и чаша със студен чай, в които ледчетата игриво пукаха от топлината.

Ема остави настрана книгата и се загледа в далечината. Беше толкова тихо, че можеше да се чуе гласът на някое далечно радио или смехът на играещите си деца долу в реката. Дори птичките бяха занемяли от горещината, която беше обхванала градчето. Ако присвиеше очи от терасата й можеше да се види морето. Толкова близо, а всъщност на един ден разстояние.

„Колко е лесно да бъдеш щастлив понякога“ помисли си Ема и се усмихна на себе си. „Повярваш ли, то се случва“. Младата жена отпи от чашата и се загледа отново надалеч. Входната врата хлопна и тихи стъпки се чуха по стълбите. Ема наостри уши и се заслуша в приближаващата се сянка, усмихвайки се на себе си, защото знаеше кой е, но не искаше да се издава, че го е чула.