Сутрин, спокойствие

Обичам бавните сутрини като тази.

Ти се събуди с усмивка, погледна ме и видях в очите ти обич.

В леглото ти се беше сгушила и котката. Вместо да избяга, тя остана и ти позволи да я пипаш по опашката и лапичките. А ти, седнала удобно, мърдаше с крачета и усещаше мекичката козина.

Тати те прегърна и ти се гушна в него в леглото, усетила топлината на току-що събудената кожа.

А когато и аз се върнах в леглото, ти поседна между нас и ни наблюдаваше. Като голямо момиче ни изучаваше.

За да дойде пак моментът, в който отново ще ти се доспи и ще се сгушиш до мен. Леко ще затваря клепачи и се галиш кожата ми с едната ръка, а другата ще я протегнеш към тати, за да го усещаш и него.

Обичам такива сутрини. И не искам никога да свършват.

На Марина (8 месеца и 18 дни)

Реклама

#37 of 366

Събота сутрин, малко преди изгрев. Още е тъмно навън и тихо, много тихо. Чува се само една ранобудна птичка скрита в клоните на някое дърво. Тишината отново е нарушена от бързо преминаващия автомобил, а след него и първия трамвай за деня. Тук таме има осветен прозорец. Дали забравен включен или на някой друг ранобудник не е ясно, защото продължава да е тихо. Чува се аларма от един от прозорците. Ето, още някой, който ще види изгрева.

Предната нощ студът беше обвил дърветата, който бяха побелели от сняг и лед. Тази сутрин те ръсеха ситен леден прашец по улицата, който като брашно покриваше всичко и образуваше тънко одеало. В далечината гарван изграчи, и той е събуден от светлината на деня, която настъпваше все по-бързо.

(06.02.2016)

05.03.2011: края на зимата?!

05.03.2011, края на зимата?!

Снимка №64 от 05.03.2011г.

Колко обичам да се събудя сутрин и да видя снега… всичко побеляло и нежно…

Но с това слънце, дали ще може да се кара?!

Искам да се похваля за огромния прогрес, който направих с борда… то било много яко да се пускаш по изкуствен сняг, когато е топло… и да паднеш, не боли! 🙂 И се спусках ли спускаш…

И вечерта… гайди и домашно червено вино! 🙂

02.02.2011: скреж

02.02.2011, скреж

Снимка №33 от 02.02.2011г.

Февруари е… малък Сечко… ама студ, ама мраз…

Едно от най-красивите неща в ледените сутрини според мен са: шума на скърцащите стъпки по замръзналия сняг и покритите със скреж дървета и храсти…. Уникално е! Бяло, чисто… тихо… Като в магия!