Един ден в Древен Рим
Как са живели древните римляни? Какво се е случвало всеки ден по улиците на Рим? Всички ние поне веднъж сме си задавали подобни въпроси. И именно любопитството е накарало и вас да отворите тази книга. Съществува „трик“, чрез който наистина може да се разкрие всекидневния живот по тези места. Той е да се обърне внимание преди всичко на детайлите: използването на стъпалата, „графитите“ върху мазилката на стените, браздите, оставени от колите по улицата… Ако се съсредоточите върху тези подробности, изведнъж всяка руина ще се съживи и „ще видите“ хората от едно време. Именно такъв е духът на книгата: Голямата история, разказана от хиляди малки истории.“
Ако всички учебници по история бяха написани като тази книга сигурно всички щяха да искат да я учат повече. Книгата е много интересна, пълна с факти и любопитки.
На моменти автора наистина се опитва да оправдае поведението на римляните като обяснява ситуацията тогава, но за мен епохата не е оправдание за разврата и публичните убийства.
Може би щеше да ми хареса ако бяхме просто зрители на деня, а не реално същество, което се разхожда по улиците на древен Рим, но това все пак е решение на автора.
Определено част от нещата (интересните факти) ще си ги препиша и ще ги споделя.
С какво ще ядат различните храни? Римляните не познават вилиците (те са ренесансово откритие, направено във Флоренция). Всичко се яде с ръце, От друга страна, както казва Каркопино, „това са правели французите чак до съвременната епоха“.
Който не може да си позволи сребърни предмети, се задоволява с такива от бронз, стъкло или ценна керамика. Във всички случаи трябва да се покаже нещо, това е социално правило. Всъщност е обичай, стигнал и до наши дни с навика, все още разпространен, да се излага „красивият сервиз“ в шкафовете с витрини в хола.
Нека започнем с бельото. Римляните носели ли са гащи? Отговорът е „да“. В действителност не става въпрос за истински гащи, а за нещо като надбедрена препаска от лен, наречена sublugar, която се омотава около кръста и покрива интимните части.
(…) имената на всички месеци, които използваме днес, са „римски“. Ето тяхното значение.
Януари (на латински Ianuarius) е месецът на Ianus.
Февруари (Februaruis) е месецът на очищението (на латински februare)
Март (Martius) е месецът, посветен на бог Марс
Април (Aprilis) е месецът в чест на Афродита (от Apru, етруското име на тази богиня)
Май (Maius) е месецът на богинята Мая, майка на Меркурий, от която зависи растежът на живите форми, включително на растенията в градините и полята.
Юни (Iunius) е посветен на Юнона.
Юли (Iulius) е кръстен на Юлий Цезар.
Август (Augustus) прославя Август, първия римски император.
Септември, октомври, ноември, декември (на латински September, October, November, December, останали непроменени на английски език) очевидно са свързани с числата, а не с божества. Имало период до началото на 153 г. пр.Хр., в който годината започвала с март, а не с януари – следователно тези месеци били съответно седмият, осмият, деветият и десетият на годината и били наречени със своя пореден номер. Традиция, запазена и до днес.
Последният любопитен момент е начинът на четене. В римската епоха се чете на глас, дори когато човек е сам. В най-добрият случай се чува шепот, придружен от движението на устните. Четенето наум ще се появи в манастирите, за да „направи по-интимен“ свещения текст и да не смущава другите, които се молят.
за котките и слънчогледите 